Бавно се стели снегът
над моята черна тъга.
Ухае на болка и смърт,
защото те няма сега...
Пилее се онази печал
по моето сиво лице...
Сълзите отново на хал
потъват в бяло сърце. 
Не питай защо те боля-
днес е осми декември.
Ако можеш за малко ела
и стопли тихо ноември...