е празнотата в теб.
И ти го знаеш.
Затваря слънцето преднощния си храм.
Добро и зло във сенки се кръстосват.
И светлината те оставя сам.
Напразно дириш пътя си обратен,
изгубен в лъкатушна кривина,
в неравности от жребия запратен,
ненавист от окото на града.
...И всеки миг сънуваш безпощадно
живота скрит в чертите на съня.
Не те събуждат кратките надежди,
които можеха да променят света...