Когато  устните са  сини от безверие,

нахапани до кърваво, до лудост,

изпръхнали, нацепени без милост,

а липсите потъват в хипотермия,

сърцето спира -  мускул непотребен,

душата зъзне в тъжна абстиненция...

Тогава, тръгваш без посока,

с вкус на желязо между зъбите

с най-верния приятел - болката,

а спътници – ридания и стонове...

На хоризонта светлината се стопява,

и всички ореоли падат.  Мракът съска

до степен на възпламеняване.

Горящи смръзваме разпънати на кръста...

На изгорели от измръзване души,

прераждане не се полага!

AniJ Eli®