Невидим бе, обаче го видях
как приближи и леко ме докосна.
Поръси ме с вълшебен, звезден прах
и ми прошепна: „В теб съм, къдрокоске.“
Изглеждаше очакван, като ден
след дълга, зимна нощ в гората
и неочакван, като супермен,
живеещ в сънищата на децата.
От този миг очите ми искрят.
Сърцето ми пулсира с нова сила.
В живота ни се случват чудеса.
Повярвай ми!
Повярвай!
Ще ги видиш.
Валентина Лозова
28.08.2016 г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me