Златен прах върху криле на фея.
Лунни лъчи целуват морето.
С трепет въздиша майката Гея -
Така близо, и далеч е небето.
Бурни вълни високо се вдигат.
Протягат ръце към звездите.
Недокоснали ги, те се разбиват,
а с тях се разбиват мечтите.
Светулки гаснат, гаснат в очите.
Припламват последни искри.
В комети се превръщат сълзите -
ако искаш, ги събери...