В бездната

на спокойствието ми,

с кожа от венчелистчета

и душа от стихове,

устните ти ме привличат,

прегръдките ти ме радват,

и в съдържанието ти прозира...

една трескава и мелодична страст...

да, от любов се умира...,

но не е заради страданието,

не, никога не е заради него,

а заради радостта...

(в миговете, когато я създаваме,

раздаваме, приемаме, обичаме...)