Крайбрежието е тиха улица
от въздишки на сини пеперуди.
Крайностите там не болят.
Крадливият вятър на вълни
с нежност целува изумруди,
когато душата бяла ромоли.
А вечността е бледо понятие.
Безкористна топлина и дюна
на окосена, от чайка сълза.
Крайбрежието е един спомен
на моряк, на любов, на ден.
То е красиво разпятие...