Когато си отиде приятел
тогава разбираш за теб какво значи.
Разбираш, че животът не е само създател,
че тъмното в него до светлото крачи.
А болката в теб расте вулканично,
разкъсват сърцето ти хищни зъби.
Сълза по лицето пълзи и различни
изглеждат без него новите дни.
И изведнъж обгръщат те спомени -
Тогава разбираш, че в тях той живее.
Разбираш, че докато са хората помнени
те са във нас, че смъртта краят не е е!
*****
Нека помним хората достойни и добри!
И, че в по-хубав свят са да запазим вяра,
и пак ще се срешнем с тях в този свят от звезди,
достигнем ли последната си гара.
10.12.2016.
Георги Каменов