Като пиша, аз живея,
като не пиша - битовея,
животът - истински и чуден,
е хубав, даже да е труден.

И Бог така ни е орисал -
да има всеки своя смисъл
и своя дарба под небето,
и своя песен на сърцето.

Но най-велика във Всемира
е всяка поетична лира.
И всяка талантлива струна
е Божи дар по пълнолуние.

15 април 2005г., София
Из моя книга с лирика.
Росица  КОПУКОВА