Ела и ме вземи - ще бъда твоя,
щом залезът очите си притвори.
Щом спуснал си до мен небесна стълба,
повярвай, ще я изкатеря, Боже!
Ела и ме вземи - ако ли можеш.
Но имам време, и безкрай въпроси.
А тук е миг - прозорецът просторен,
щом тук при мен се вмъкне
вместо влъхва
Луната сънно...
И я чувам - тъй тихо
все в съня ми си дърдори.
Ела и ме вземи, но само, и за кратко.
Привидно дълго стълбата катеря.
Когато ли?! Все някога ще стигна.
Сега е нямо време.
След вечерня.