Измислени чувства и сложни дилеми,

изчезнали сенки по прашния път,

неискрени думи, изгубено време,

а птиците някъде волно летят…

А някъде още усмихват се хора,

събуждат се в утрото с нова мечта,

душите им волно се реят в простора,

живеят със обич, без страх, суета…

Измислени чувства и болки ненужни,

изплували сенки от лепкав сумрак...

Сега са далечни и толкова чужди…

Изхвърлих ги вече..Забравих за тях…

Сега съм свободна, отново живея

и вечер във мрака рисувам звезди,

а утре със слънцето пак ще изгрея,

в небето, където се раждат мечти…

Таня Симеонова

11.12.2016г.