Болката в сърцето ти е тази, която нося

в душата си, в гърдите си, в ума си...

в себе си, в това съществуване, което понякога не е

Болката ти е моята болка и когато те боли,

болката ми те чувства в страданието на дните си...

 

Опитваш се да промениш реалността,

лъжеш от страх от истината,

играеш си с огъня и си тръгваш,

а сега искаш да се завърнеш...

 

Казваш, че не разбирам болката ти,

но ти какво знаеш за любовта,

и ти и аз тепърва имаме за нея да учим...,

нищо, че я носим в себе си винаги...

искаше свобода, нали...

но сега те оковава самотата...

 

Надеждата да те видя да се усмихваш

след болката, която ни остави съдбата...

няма да си отиде и няма да те изостави...

и така тъжна ще те следва, каквото и да става...

 

И как смееш да ми кажеш

че никога не съм се поставяла на твое място...?

 

Твоята болка живее във всяко кътче на душата ми

и ме напада, ако не чуя гласа ти на сутринта

повярвай никой не те разбира, колкото аз...

 

И когато болката ти излезе от тялото си, 

в моето влива се и акомпанира сърцето ми...

И идва да ми напомни, че дори сянката ти ми липсва

и никога недей да казваш, че ми е по-добре

ако страдаш днес, вината не е моя само...

 

Отдавам ти живота си без мяра,

всичко, което имам ти го давам

винаги те поставям на първо място...,

забравям за всичко, дори за себе си...

 

И плачът, който виждаш сега в огледалото

е изображението на това, което бях и съм...

 

Оставям ти обятията си и тишината си,

защото каквото и да ти кажа сега

няма да ти послужи в тези моменти.

Ще плача с теб болката ти

и ще те чакам отново да се усмихнеш...