Прегъвам се от болка,

понякога и от студените сълзи.

В душата си тая горчилка,

Обичта в сърцето  нищо не грози.

Години трупаме, косите побеляват,

това са спомени за хубавите дни.

За туй децата няма да повярват,

с любов до край за тях си говори.

Година след година, празници изпращаме,

за мъка, радост дни подир дни.

Отново от начало пак започваме,

пожелаваме мечтите си сбъдни.

Усмихнати отново тръгваме,

живота знам е низ от нашите мечти.

И няма що да се залъгваме,

болката отново и отново си кънти.

                                               В.Й. 12.12.2016г.