Обхванити от някаква лудост
се държим като безгръбначни
           мекотели
  като проядени отвътре...
  На какво се надяваме -
 на приказки ли, на чудо ли?!
Твърде много сме комерсиални,
любовта е заключена в предаване,
ревността помпозничи зад камери,
мечтите се сбъдват наушким,
въобще накъде сме тръгнали...
Това ли е нашата еволюция,
     нашата революция
   и нашата резолюция...
 Не че нещо, просто питам!