Не мога да забравя тона на гласът ти

та той ми протегна ръка с душата си...

и сътвори моята, отвори вратата и влезе,

тогава когато бях мъртва и нямах любов...

Не мога да забравя морето в очите ти,

та нали в дъното им блести болката ми,

излекувана, усмихната, преодоляна,

осветена в пътя си да продължава напред...

И имаше моменти, в които се питах...

колко време трябва да чакам слънчевия лъч,

и колко време трябва да вървя, за да пристигна

най - накрая във вълшебния свят на любовта ти...

И тогава, ти се появи, когато най - малко го очаквах...,

за да ми покажеш истинското значение на нещата

и за да ми прошепнеш - не ме чакай вече и не ме оставяй

никога повече, открихме се в мига, в който трябваше...

И винаги ще е така, просто откакто ме прегръщаш

се губя малко по малко в милувките на целувките ти...

и така скъсяваме безмилостно всяко разстояние,

което ни разделя и оставяме всяка пречка да избяга надалеч...

И не можем да избегнем, това чувство, просто не можем,

нито ти, нито аз можем да го предотвратим... затова...

не ме чакай вече и не ме оставяй никога повече,

винаги се откриваме в точния момент, така че не ми говори...

и не ме търси...и без това откакто ме прегръщаш

се губя малко по малко в милувките на целувките ти...!