Усещал ли си тази самота,

която лепне нощем по стените,

която ти напомня за вина,

дошла от миналото със предците!

Тя носи тишина коварна,

потънеш ли във нея си обречен,

наказан от жестока Карма

във ъгъла на времето - за вечност.

Аз ненавиждам самотата,

но също тъй безумно я обичам.

Усещам паренето на  словата,

които Бог за мен изрича.

Молитви във ума ми се редят

за по-добро, щастливо утре.

Свещица ще запаля преди път...

Там чакат ме.  Там е Домът ми...

Ели