Леко ритмично припукване на вече остаряла крушка на уличен фенер, звук от повей на вятър и скърцане на метална врата с повредени панти в далечината, или пък беше люлка, самотно полюшваща се в пустия тъмен парк? Над всичко това се носеше мирисът на прах и на зима, търпеливо чакаща последните студени есенни дни да се изнижат.
     А сетне се чу рязко изпукване, толкова ясно доловимо, че разсече нощта като с острие. На паважа се просна тяло, гръбнакът бе прекършен като стеблото на изсъхнало цвете. Някъде в тъмното просветнаха очи, преди единственият очевидец да остане мрака.

     Някъде другаде тичаше мъж, превалящ трийсетте, физически здрав, задъхваше се, препъваше се но не спираше. Дори сега носеше продълговатите очила на тънка бяла рамка на правият си нос, беше почти сляп без тях въпреки многократните лазерни корекции на яснозелените изомрудени очи.
Подметките на черните му кецове се хлъзнаха и той залитна, но успя да се задържи на крака взимайки рязко завоя, сетне се закова на място.
     Беше излязъл иззад ъгъла на стара постройка, някогашни складове, сега използвани от местните хлапета да се друсат и да пият в празните помещения. Двете сгради, едната с неизмазана фасада от остарели ронещи се червени тухли, а другата с окъртена на грозни парцали мазилка, изписана богато с какви ли не цинизми и ругатни по адрес на сегашно или бивше правителство, образуваха тесен тъмен коридор, свършващ във висок зид. Навсякъде бяха пръснати боклуци от струпаните кофи за смет, по земята се търкаляха найлонови торби, остатъци от нечия вечеря, натрошено стъкло от бирени бутилки и животински екскременти.
     И тялото.
     Майк закри уста с ръка и отстъпи рязко назад. Беше на млада жена, около двайсет, веднага му направи впечатление класическата й красота, симетричните скули правият нос и изрусената но идеално поддържана дълга коса. И кръвта по врата й. Гръкляна не просто бе наранен, плътта бе разкъсана като от зъби на диво животно. А тялото бе захвърлено без никаква свян, без следа от съжаление у този, който я бе убил.
Чернокосият знаеше, че полицията щеше да цъфне всеки момент, а не искаше той да понесе последиците за престъплението, не и този път. Спусна се още надолу и сви в първата пресечка вдясно.
     Майкъл познаваше този стил, това бе петото убийство за месеца, само в този град, за единайсет седмици ставаха общо четиринайсет. Едни биваха захвърляни в глухи тъмни улички, други – намирани в домовете им дори след дни, при някои имаше повече кръв, други бяха убивани чисто, но няколко неща се повтаряха при всички. Всяка една от жертвите бе убивана посред нощ. При всяка една липсваха каквито и да било свидетели. Всяка жертва бе изненадвана, нямаше следи от борба или самозащита, всяка една имаше отворена рана в областта на шията.
- Мътните да те вземат – младият мъж се загледа към безоблачното, обсипано със звезди небе и се подпря на стената, избягваше да докосва гладки предмети като врати, витрини или тръби по стените, вече имаше опит с подобни ситуации. Гърдите му се повдигаха и спускаха от неравномерното дишане, зъбите му се сключиха в яда му. – Знаех, че ще се върнеш, Алекс.