Достатъчно зими навяха в сърцето ми,
пових ветрове от кънтящи отсъствия.
Когато е трябвало да топлят ръцете ми,
съм гледала в празното как вратата се люшка.
След нечии думи попадах във Ада,
където студено е, чак до замръзване.
И пътят нагоре, самотен и праведен –
навътре вървян е, по нокти, завръщане.
Разтворих вратите отново, прозорците
пропуснаха лятно навън светлината ми.
Защото в мен аз определям сезоните!
А кралица ледена е лесно да бъдеш...