Пищи през процепите тънък вятър.
Прозорците от студ са замъглени.
Аз зъзна сякаш в мен се мятат,
избягали от космоса, вселени.
Студено ми е. Кръв ли имам вътре?
Или кристали заледени чувства?
В дланта ми всички градуси са мъртви
и ги погребвам в сините си устни.
Едно дихание ми трябва само
да размразя душата на сезона
и метнала вселените на рамо
да се превърна в животворна зона.