Вдъхновено от картина на Яна Илиева
Тя рисува магически острови,
а на мене такъв ми е нужен.
Ти такава измисли ме, Господи-
малък остров, забравен и южен.
Аз съм остров, но само понякога.
Щом се стегнат от студ материците,
ставам дом омагьосан от чакане
да си дойдат за зимата птиците.
И съм жива чрез тях .Съумявам
да строя нарисувани къщи.
Под стрехите гнезда съхранявам
до поредното птиче завръщане.
Но когато си тръгнат напролет
моят остров забравен и южен,
става камък до мъртво оголен
и без птици за нищо не служи.
Тя рисува магически острови,
Аз населвам ги с птици измислени
и събирам перата, и костите,
за един амулет против липсите.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me