Приседна ли под оня стар вековен дъб,

сред руини на родната ми къща,

опрял спокойно потния си гръб,

душата сълзите ми преглъща.

Останал сам в тишината на живота,

с поглед тъжен в разрушения дувар,

болката в сърцето ми от никой е не чута.

Душата и сърцето - това е моят свят олтар.

Приседна ли, спомени в мен се връщат,

когато бягах с обелени крака.

Годините ми спомена поглъщат,

сърцето ми шепти недей плака.

                                           В.Й. 15.12.2016г.