Вечер умирам със мъките дневни.
Сутрин възкръсвам за новия ден.
Гоня въпросите нощни и гневни...
Пак се възражда доброто във мен.

Тръгвам с деня си и слънчев, и топъл
с много задачи и тежък товар.
В пътя нататък с крясък и вопъл
аз се превръщам във вечен бунтар.

Стъпки оставям по всяка пътека
в стръмен нагоре житейски баир.
В тихата вечер- уханна и мека,
лягам в леглото със сторен хаир.

Пак си умирам със дневните мъки.
Жив се събуждам за новия ден.
Само душата сънува разлъки...
Вижда във мене безропотен фен.