На фронта оставих мислите,

преродили в миг тишината,

която изградих за себе си,

за да запазя частица от светлината.

Не поглеждай кървавите кратери,

те само така изглеждат злокобно.

Не в тях се крие същността,

но за това друг път… подробно…

Не изтривай в съзнанието грешките,

породени от внезапен срив.

Те само ни подклаждат съчките,

за огъня отдаден, но… ревнив.

Без тях не могат да заспят сенките

на отшумели с времето синхрони.

За тях енергията е безлично налягане,

което складира лудостта в неврони.

Бъди суеверен, вярвай в пределите,

те отделят житото от нищото.

За тях пръстта е част от живота,

но в него не почива мъртвото.

Затова оставих на фронта мислите,

безгранична се оказа суетата.

Не ми простиха дори и мъглите.

Продадох ги без жал за отплата!