Не правя вече пясъчни момчета,
Не следвам и природен зов.
Сега сглобявам счупени парчета
от лудостта наречена любов.
Усмивката ми вече е с насмешка
и със сарказма на Волтер.
На тази възраст всяка грешка
е със чудовищен размер.
На суетата за доброто
не инвестирам и стотинка.
Посегнеш ли ми във леглото
ще хванеш някоя настинка.
И не че не обичам този свят
и неговата бутафория,
Тук чар си има всеки цвят -
прелитането е история.