Да си тръгна? Няма да си тръгна…
Ще вечерям мъки, ще закусвам истини...
Ще пълзя, ще охкам и ще млъкна.
И ще се подпирам на мечти измислени.
Да избягам? Няма да избягам.
Дните ти са шепа пръст.
Кой си, че пред теб глава да скланям?!
Стар чувал, натъпкан с мъст…
Да ме спреш ли? Няма да ме спреш!
Яд те е, че ти си празно нищо.
Ще затрия злобния ти скреж
от дома ни и ще стане чисто!
Ще поръсим всичко с топлина…
Животът ни ще бъде мека глина.
Ще покълне стръкче светлина!
Някой ден, когато няма да те има.