Цяла вечност за теб съм мечтала,
тебе виждах в съня си, мой блян.
Ти дойде като приказка бяла
и денят ми обгърна със плам.
Тихо срещна ме в ранната утрин,
мисъл прати ми, цветна дъга
и животът със багри изпъстри,
както майстор рисува платна.
Сто нюанса в душата приплете,
фонът черен проблясна в екрю,
сто слънца ми положи в нозете,
а в очите извеза искри.
И сега съм различна, красива.
бяла роза, любов без бодли,
пристан нежен за теб, самодива...
Е, дано след съня не боли!