Студът сковава цялата страна,
скитам се напразно из града,
тръпки лазят по моята снага
и се лутам в търсене на топлина.

В мъглата виждам хиляди лица
но в очите им долавям хладина,
без чувствени създания са те,
със леден къс, вместо сърце.

Забравили са що е доброта,
любовта към майка и баща,
егоизма в тях е надделял
а моралът отлетял.

Слънцето утре ще изгрее
и душите им ще загрее,
сърцата ще започнат своя бяг
и ценности ще имат пак.