Среща с поет

А те, повярвали, са толкоз млади!

Коне невидими в душите им летят,

не пречат никакви прегради,

слънцата търсят планина и връх!

Чинът е тесен, даже твърде плитък!

И столът е седло върху гърба на ат!

Момичета, момчета, не изпитали

освен на песента добрия знак.

Светът се лее в ритъм на кумири,

слушалките -  забити в някое небе,

и ето ги – с крила на херувими,

с тела на недостъпни богове.

Дали ще стигнем някога до храма

на вашата младежка доброта,

ще ни посрещне ли духът ви прямо,

щом нашите помолят от тъга...

Четем изповедта. Поет се моли!

Душата му, отворена, пламти

и в нейната жарава вашите догонват

всевечен ад и земни изпитни.

Кълне се той и в дявола, и в бога,

а ние седнали в нозете на рави,

усещаме, че с него заедно се молим,

че в нас узряват същите треви.

Световната машина заедно ни вози,

душата на дете прие светеца нов!

Поетът е поет, щом аза си измоли

от крехкия олтар на непораснал бог.

12.16 - тина