Идвам, аз летя,
нахълтвам бурен, сетне тихичко свистя,
полъх бях и вихър, и буря бях...
а сега едвам пъхтя
примиращ в близостта на мисълта...

Докосвам...
но със поглед парещ, все така далечен,
любопитен, намиращ само сива пепел
по помръкналото ти лице,
проливащо безброй мокрещи сълзи...

Идвам, да те взема
и ето дъх дели ни, целувка само,
и ето сред думи сливат се сълзите ни...
-Не вярвах, че някога до мен ще си...
-Не вярвам... че ме... дочака ти...

12/12/2016