След залеза остана тишина.
Нощта е притъпила всяка мисъл
за спомен бегъл, за вина.
Сънят не идва... просто се е слисал.
Прозорецът отсреща просветля - 
напук на мрака сякаш се усмихна.
Зад него - като че развиделя...
(Щом вярвам, значи има смисъл.)
А той, във себе си вглъбен,
ще я погледа скришом, и... ще й се радва, 
едва ли като влюбен мъж,
но би открил причина да си я... открадне.