Дори да извикам от болка не смея,
стиснала здраво букет от мечти.
Пред иконите клякам и без въздух немея.
Пронизващо тъжно потичат сълзи...
Старателно къпят те уморено безверие
и поливат кълна на най-желано добро.
Антагонѝстично се прокрадва в мойто предверие
и пише НАДЕЖДАТА свое последно бордеро̀...
Безкасово днеска тя свойта ВЯРА залага
и ипотека за ПРИЯТЕЛКА търси в нощта.
За здраве и щастие, тя молитва отправя,
смирено си пръсти вплита нямо сега.
Предколедно душата ми мълчаливо продължава да стене
и се надява магията на надеждата от нейде да вземе.
„Животът продължава след смъртта\", но аз не вярвам в това!
Албена Хорозова
18.12.2016 г.
Посветено!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me