В живота безсмислен
със смисъл живях,
в безпътните пътища
с посока вървях.
Пред огнени адски демони,
с лица, поръсени с прах,
с усмивки оголено ледени,
за светлината на огъня пях.
Пях за светлината на огъня!
В света им от пепел и страх.
Спрях пред вратата на пъкъла,
казах на дявола,колко горях.
А той се изсмя и ми даде посоката,
по която дотогава вървях.
И все пак в живота безсмислен
с мой собствен смисъл живях.
И след като минах през ада,
не огъня,а човека възпях.
Прошепнах в ухото на дявола:
\"Аз тръгвам. И ще стана на прах.
 Ще пазя на човешкото символа!
 Да бъдеш човек не е грях!\".
Ако се скиташ безпътен по пътя.
Ако вървиш без посока и страх.
Ако намериш свой смисъл в живота...
Ще бъдеш не тленен, а свят.