Добър човек ли съм - не съм,
разкъсах вярата си на парчета,
изхвърлих я от *онзи хълм,
а тя разголена с несрета
във въздуха се посъбра
стеснително и с малко думи…
се приюти в добра ръка
със голата си „бездумна“,
накрая тихо и с любов
за всеки „малък“ \"неграмотен\"
разгърна своя небосвод
- въздъхна нежно и самотно…
...издигна се без суета,
бездушието, дори погали….
…добър човек ли съм сега
добър ли съм, кажи…..Едва ли!