Очи подпухнали, запушена палатка,

Ръце напукани от зимни студове.

Грижливо свалям мократа си шапка,

в ушите си неспирно чувам гърмове.

Едвам унесен в сънищата свои,

сърцето чувам в мене как тупти.

Безсънните ми нощи бяха те безбройни,

вървях в живота с моите мечти.

От чантата изваждам мокрия тефтер,

с премръзнала ръка в него ще запиша,

Не знам дали съм бил прилежен офицер?

от спомени душата още ми въздиша.

                                           В.Й. 19.12.2016г.