Отдавна съм сама с теб в съзнанието си,

в сърцето си, в моя свят, в моето същество,

в моята кръв, в моите сетива и песни,

и в сънищата си съм те целувала хиляди пъти...

Затова ела да те прегърна, отново и отново...

И понякога те виждам отпред на вратата ми...

със най-лошото оправдание защо си дошъл

извън контрол... треперейки, крещейки...

Шептейки, пеейки, опитвайки се

да ми кажеш нещо и тогава и аз

те поздравявам и те питам:

Здравей, мен ли търсиш, такава каквато съм?

И мога да го видя в очите ти...

И мога да го видя в усмивката ти...

в цялата ти душа безкрайна и моята

обединени в една...

Ти си това, което винаги съм мечтаела

и което ще обичам... и обятията ми са отворени...

Защото ти винаги знаеш какво точно да кажеш

и знаеш винаги точно какво да направиш...

И аз просто искам да ти кажа, принце мой,

отново и отново, любов, обичам те толкова много...