Сгушен в твоята нежна прегръдка
пусти се чувстват нашите клети души.
Изстиват сърцата от твойта топла милувка
страстно обречени на възторг и сълзи.

Еуфорично безжизнени изгарят ни чувствата от тебе,
 от мене изпепелиха всяка мечта.
Потопени в мислите, заблудени в надеждата бездихание
тлеещо в целувка поредна, последна една.

Тихичко заспиващи остават ни думите
и погледи сгушени в мъгла от тъга.
Обладани от гняв бързат минутите да превърнат насладата
в кратък миг след горчива сълза.

Препускащи диво спомени прашни
през мрачна и тъжна вековна гора
вледеняващо парещи изпълват ни вените
като дива и страстна планинска река.

Копнежът безкраен е по нашите нежни прегръдки
и за твойта топла ръка.
Тактува фалшиво таз стара любовна мелодия
от разстроената арфа на младостта.

Отдадени един на друг в думите празни,
като отдавна стопила се многоцветна дъга,
безмълвно загубена, от пепелището в ада
изкована е тази наша прокълната съдба.