Автор: tanq_mezeva, 20 декември 2016 г. в 21:26 ч.
прочити: 303
/ на майките, загубили децата си/
Боли! Да. Винаги боли. Но те са нейде... сред звездите. Препращат ни от своите лъчи и вярват, ще се сбъднат пак мечтите. Може да е в друг за нас живот. Може би във сънищата светли, но знаят те, че Бог със благослов майките със рожбите ще срещне. И пак ще бъде радост и любов, сливане душевно, незабрава. А дотогава, пътят наш, суров, ще извървим. Животът е жавара. Те, въглените жежки днес горят. Сълзите ни потоп не ги изгасят. Болка са, и мъка са, и ад. Но длъжни сме. Децата заслужават.