Денят в косите ти изгря,
кацна на нослето ти снежинка,
притихнала във тази светлина,
запечатвам те... като на снимка. 

Шалчето ти - допир кадифе, 
прегърнало е гладко-бяла шия,
уханието на нежност и кафе,
в зимен ден затоплящ къс магия.

Не казвай, че те нямам. Знам...
Но мисля, че не всичко ми е взето.
И да не ме обичаш, аз те имам там -
в обичащото кътче на сърцето.

20.12.16