хванах те за ръка прозрачна си като роса не се плаши да потечеш по гърдите ми като по зеленото стебло слънчогледово съхранило светлината на летния ти дъх топлина раздира скритите ми желания отприщва и събужда лавината в мен още ли искаш да тръгна надолу и се слеем в равното?
роса и лавина…
още не чула въпроса
и преплиташ ръце на врата ми
разцъфтяват устните макови
пързалям очи по заобленостите
и продължавам пътя към вала ванилов
прескочил на хълбока хребета
топя се бавно
капка, по капка като разплакан сняг
сините облаци над нас
гримират лицето ти
в стил „Тъжен рай” 12 ч 44 мин