Преравям снопчета от твоите къдрици
докато лежиш на умореното ми рамо.
От радост пърхаш с дългите ресници.
Лицето ти изсечено е от карарски мрамор.

Харесва ми със часове да наблюдавам
как вдишваш с ноздрите си моите аромати.
От извивките на тялото ти да се наслаждавам
преди да ме заключиш в своите обятия...

21.12.2016 г.
3364 Б.Алекс.
Петър Пенчев