Идваха Коледните празници и беше време за бонуси. Не, че щеше да има такива. Във фирмата на господин Мазников заплатите вървяха с минимум 6 месеца назад и то при късметлиите...
Но на него не му пукаше. Важното бе, че печалбите му все повече се увеличаваха, а при тази безработица за него бе кристално ясно, че всички ще си мълчат, защото я се обадиха - за мястото на всеки един, чакаше по една опашка народ. Не случайно въпреки нередовното заплащане и униженията, почти всичките му роби бяха при него от много години.
А пазарът тъкмо си стъпваше отново на краката след поредната мини криза. Тировете чакаха на паркинга в редици за да бъдат натоварени с пластмаса, и да поемат към следващите си цели.
Господин Мазников потропваше с кебапчестите си пръсти и доволно се усмихваше... Време беше при него да започнат да влизат хората, надяващи се на чудо... То, вярата, е болест, която най- трудно се лекува, но той знаеше как и с какво да я прекърши...
Не случайно, въпреки тормоза, го гледаха с обожание и трепереха пред него, пък и тефтера му с любовници все повече набъбваше, изпреварвайки дори растежа на корема му.
Погледна часовника си, после голямата си дъщеря и й смигна - Знак да провери дали отпред чакат още тези, които всъщност нямаха и избор...
Той знаеше, че те са там, но нарочно над 3 часа седеше в кабинета си предъвкайкви шопарестите си бузи, и правейки се на зает. Така увеличаваше още повече удоволствието си премисляйки всяка възможност...
Дъщеря му леко се усмихна и покани първо 2 от жените с най-дълъг стаж във фирмата. Склададжииката и началник складовата база.
Първата беше красива млада жена с над 5 години стаж тук, в момента бременна в шестия месец, а втората беше работила в предприятието над 20 дълги години.
- Здравейте, момичета - иронично се усмихна Мазников - В момента нямам много време, но все пак ще ви отделя пет минути. Знаете, отговорности, грижи - и той демонстративно разпери ръце.
- Шефе - първа се осмисли да проговори по-възрастната и опитна жена - Знаете, Коледа е след 3 дни, а от утре излизаме в отпуск... Семейства имаме, и ние искаме празници да празнуваме. За пари сме дошли да питаме.
- Хъм - смръщи вежди Мазников - Лесно ви е на вас, а питате ли ме мене от къде да ги взема?
В този момент двете жени не издържаха и се спогледаха. Те много добре знаеха (както и всички други отвън), че в момента бизнесът му беше във върхова форма. Поръчките направо валяха и въпреки 24 часовия работен цикъл, не можеха да им смогнат... Парите се стичаха, като сребърен дъжд в джобовете на Мазников...
- Е, добре де - усмихна се благо той - Знам, празници са, затова ще ви вляза в положението. Ето ви 3 (три) лева да си ги разделите двете и кажете на останалите отвън, че пари няма... След Нова година ще се оправим и да не забравя - Честити ви празници...
15.12.2014.
Георги Каменов