Казват, че мъжът не плаче. Твърд дори пред мъката е той. Мъжката сълза илач е тя за мъжкото око - герой. Скръб поема със сърцето - външно той показва се корав. Сянка пада на лицето, но остава той и горд, и прав. Знам е истината мъжка: плаче той, кога е аноним. От скръб сърцето му се пръска - става той тогава най-раним. Мъж заплаче ли пред хора, значи, че от мъката кърви. Плаче той и сам на двора в тъмното, когато си върви. Туй доказва го и факта във живота му неповторим: покосява го инфаркта с такъв товар непоносим.