Раждаш се и в същия миг се качваш на експреса на времето и започва твоето пътешествие. За едни то е кратко, за други дълго, но крайната гара винаги е една и съща. За всички... И няма измъкване...

Експресът първоначално пълзи бавно. През прозореца на всеки един ден виждаш нови места, срещаш други пътници... Разменяте идеи, мисли, флуиди, учите се един от друг, да обичате, да мразите, да добрувате или воювате, да бъдете човеци...С всеки следващ ден скоростта се увеличава, гледката се размазва, детайлите постепенно се губят.. Само обръщайки се назад, можеш да видиш ясно какво е било.

И така ден след ден, месец след месец, година след година, лети влакът на твоя живот и безмилостно те доближава до крайната дестинация. После внезапно спира и по уредбата съобщават едно име. Пътуването за някого свършва тук и сега...

Винаги има начална и крайна гара, но е важен пътят.  Колкото и кратко да продължава возенето, поне да е в приятна компания. А пък , ако ти се падне да си в първа класа, какво по –хубаво от това...

Декември се изнизва на пръсти.  Още един месец е преминал покрай прозореца на експреса - убиец. Всеки от нас се надява пътуването да продължи още... И да бъде пълно с радост и веселие... Ами, нека да бъде, нека си го направим, ако не приятно, поне поносимо...

Радвайте се, Рождество е и пътуването продължава...

Ели

(обладана от  Коледния дух)