Още с година отесня кожената ни кочина,остаря и душата напудрена. Вече слизаме по стръмното еднопосочно, влачейки нозете си мудно. От екрана всяка вечер ни убеждават, че все още сме племе юнашко, но без жал времето побеждава ни, а не може да се подменя флашката. Все по-често пада и батерията „лаптопова”, оредява и лайкването с „мишката”. Наближава опелото попово,да вдигнем тост:
”Идната година езикът му да се изприщи!”.