Катехизис

Поставяш ме посред пустини,

оставяш ме сама без брод и път.

Понякога съм болка непосилна,

но нося наковалня в женска гръд.

Дали съм пешка, или съм царица,

големите и малките в беди вървят.

До принцовете просяци се скитат.

Под кръста всеки е с наведен гръб.

Не искам много. Даже и не чакам.

Сама воювам като малък ат.

Една сълза е моето богатство,

пътека слънчева следя и в мрак.

Не ме ли чуваш? Спря да слушаш

или обичаш силните в деня?

Не съм от тях, аз в другите се случвам,

а те не бързат славно към смъртта.

Такава съм – троха сред силни птици,

парче от мида в кипнала вълна.

Но мен ме има – истинска и питаща,

до тайното безмълвие на вечността.