Катехизис
Поставяш ме посред пустини,
оставяш ме сама без брод и път.
Понякога съм болка непосилна,
но нося наковалня в женска гръд.
Дали съм пешка, или съм царица,
големите и малките в беди вървят.
До принцовете просяци се скитат.
Под кръста всеки е с наведен гръб.
Не искам много. Даже и не чакам.
Сама воювам като малък ат.
Една сълза е моето богатство,
пътека слънчева следя и в мрак.
Не ме ли чуваш? Спря да слушаш
или обичаш силните в деня?
Не съм от тях, аз в другите се случвам,
а те не бързат славно към смъртта.
Такава съм – троха сред силни птици,
парче от мида в кипнала вълна.
Но мен ме има – истинска и питаща,
до тайното безмълвие на вечността.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me