Вчера една приятелка ми каза; -„Ще бъда сама на Рождество.Мразя тези тъпи празници!“ Замислих се...Стана ми тъжно...;за нея, за мен, за всички самотни души по това време на годината. Когато нямаш никой до себе си е тъжно. А още по-тъжно е да обичаш и да не си с този който обичаш на любимия си християнски празник. Болката да не осъзнаваш, самотата и празнината в сърцето си, която се е сляла с човешката ти същност, понякога утихва, но винаги се връща в най- неподходящото време от годината, може би за да ни напомни кои сме.
Сякаш Любовта се топи като късче лед под някаква измамна светлина от гордост, предразсъдъци и егоизъм. Сякаш е стръкче бурен в градина от рози и всеки бърза да я отреже, изкорени, за да не боде очите и сърцата ни.
Любовта- единственият смисъл на човешкото съществуване, бива изяждана в собствените ни съмнения и горести, в страх, лъжи, в преследване на илюзии, предмети и едно несъвършено съвършенство. Бог е любов, а ние къде сме? Защо Я гоним от себе си и защо сме самотни в тълпите, не само на Коледа, не само на празниците, а изобщо...
Дата:23/12/2016
Автор:Моник Валерѝ
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me