Дядо Коледа и таз година
със шейната си не ни отмина,
дойде със подаръци, що носи
при колегите си белокоси.

На стол седна, сложи очилата,
погледна списък с имената,
от писмата какво да донесе,
кому какъв подарък да даде.

„Подаръците ти не щеме,
че минало е нашто време,
твойте игри и залъгалки
са само да дечица малки.

Искаме от тебе бол парички!“-
задружно викнаха му всички-
че пенсийките ни са тъй малки
и възможностите са ни жалки.

А Дядо Коледа се натъжи,
блеснаха в очите му сълзи,
как да изпълни молба гореща
на старците, седнали насреща.

„Не ни се сърди, мили дядо,
от тебе искаме ний само
здраве много да ни донесеш,
неволите ни да разбереш.

С по-малко пари някак може,
но без здравето, о, пази Боже!
За вниманието благодарим,
повярвай ни и знай, че го ценим.

А сега може ти да си вървиш,
дечицата добри да посетиш,
зарадвай с подаръци различни
и нашите внучета обични

Щом се прибереш, не ни забравяй,
отново за дълъг път се стягай,
да посрещнем ний и догодина
със теб и Новата година!“