Един Път – Криволичещ, добре отъпкан, тук-там камъни по него и много прах сред нищото.

Волът беше тръгнал по този път, без идея и ясна цел, а каруцата която теглеше бе натоварена прекалено много за силите на добичето. Крачка след крачка и километър след километър, теглейки колата с натежалия товар от все нужни, ненужни и ценни за човека неща, Той си мислеше, докато съзнанието му се примрежваше бавно.

Мислеше си за нещата, които носеше в каруцата си : хората, света в който живее, бедите и радостите, любовта и омразата , измамата, предателството, доверието, щедростта и алчността, Живота и Смъртта все неща човешки, с които бе натоварена неговата каруца.

Камъните по пътя му му пречеха а и прахта, която дишаше правеше задачата му все по трудна.

Крачка след крачка и ето - той спря беше на предела на силите си и си каза:

– Това е КРАЯТ.

Сам не подозираше, че бе стигнал заветната цел.

Бе успял!

Бе му трудно!

Но успя!

Разбра заветните истини за тайнството на живота и смъртта, за любовта и за цялата тази вселенска лудост...