Във къщи съм си аз сега
и мислите се лутат в моята глава,
опитвам се, но не мога да разбера,
Що за хора са това?

Родени сме на тази земя,
на природата сме ние чеда,
с любов и ласка сме дарени,
възпитани и удовлетворени.

Какво разделя хората така?
Че едни да са със ангелски сърца,
а други да са като демони в нощта,
всяващи ужас в очите на света.

Играят си с човешките съдби
и страхът започва да пълзи,
разкъсват от мъка нашите сърца,
както хищник, хранещ се в нощта.

Оставете облятата от мъка земя
на хората със ангелски сърца
и раят ще бъде тук и сега,
а не някъде, където отиваме след смъртта.