Празниците са хубаво нещо. Особено Коледа. Онова магическо време на годината, когато дори и големите имат право да се почувстват пак деца. Да повярват в магията, в Коледното чудо, дори и в белобрадия старец изпълняващ уж децките желания.
Ала колкото повече порастваш, толкова повече забравяш какво е Коледа. Обгърнат от еднообразното си ежедневие, на този ден все пак приготвяш празнична трапеза, каниш близки, приятели и роднини, ала само ... само, защото такава е традицията. Когато пораснеш нямаш време да вярваш в чудеса, нито пък имаш време да спреш и да се замислиш, че на Коледа може би ще се сбъднат.
Ето защо на този ден приканвам всички \'\'пораснали\'\'... Не да видят с очите си, а да почувстват с душата си... снежинките, светещите лампички, украсената елха и подаръците под нея. Защото всъщност това е първото Коледно чудо. Първата Коледна магия - да успееш почувстваш празника. Да почувстваш уюта на дома, дори и домът ти да е една стая. Да дариш на някого подарък, дори да е една усмивка. Да се почувстваш пак дете - щастливо, безгрижно и чакащо своето чудо.
И ако само за миг си позволите да го почувствате, да го направите, да повярвате - то ще се сбъдне. Защото това е Коледа - едно чудо, сбъдващо се всяка година. И ако вие си пожелаете още едно - ще се сбъдне друго. Защото дори и за миг да повярваш, да пожелаеш, да станеш пак малък - също е чудо. И ето ги вече - станаха две. Сега от вас ще зависи, дали ще повярвате и поискате трето.